Тайнствата на любовта

любов, тайнство, магичност

Какво е любовта?

„Любовта е да дадеш втори шанс за седми път, Прасчо“

Дали наистина е така и има ли смисъл за нас самите? Рисувайки, достигнах до осъзнаването за многообразните проявления на любовта. В отношенията си с другите влизаме в роли. Разкриваме себе си в различна светлина. Даваме доверие на кредит. Друг път сме безкомпромисни и затръшваме вратата помежду ни със силен трясък. С едни партньори бързо и лесно научаваме уроците си. Или затвърждаваме наученото. И те тихичко си отиват от живота ни. А с други са необходими доста усилия, много воля, търпение, преглъщане и порастване. Затова и любовта ни е различна.

Има страстната и бурна любов

Любов, която ни изстрелва във висините или пък пропадаме в бездната. Качваме се на скоростното влакче на силните и ярки емоции. Случването е много бързо. Тази любов изгаря егото ни, променя личността ни. След нея не сме същите. Пораснали сме. Променили сме се неусетно. Доста често след такава любов се чувстваме опустошени, изпразнени, без смисъл и посока. Но намерим ли сили да се изправим, да погледнем на случващото се от един друг ъгъл, разбираме колко много значение е имала тази среща за нас. Да, много ни е взела, но и много ни е дала. Много осъзнавания, много спомени, много поводи да се радваме на живота, да дишаме с пълни гърди. За много кратко време сме живели пълноценно и наситено. Тази любов е като лятна буря, помитаща всичко по пътя си и мимолетно променяща живота ни до неузнаваемост. След нея никога не е същото.

Но има и тиха, спокойна любов

Тя ни дава подкрепа, съчувствие, емпатия, здравословно за нас количество загриженост и внимание. Любов, която ни поддържа, на която се отдаваме дълбоко, без да забравяме, че ние също сме важни. Спокойно и търпеливо оставаме Вселената да намества случващото се. Не налагаме егото си. Проявяваме търпението всичко да върви бавно и постепенно. Даваме на другия нужното му време и пространство. И така лека полека двамата позволяваме на любовта ни да мине през всички етапи на растеж и развитие. Такава любов е блажено време да творим, да създаваме красота в живота си. Тя е като пролетта, която влива сила на дръвчетата, раздвижва жизнените им сокове. И лека полека, те се сдобиват с прелестна благоуханна премяна.

Всяка любов има своя смисъл и своето време

Всяка получаваме като дар от живота, за който да се грижим отговорно и с много внимание. И оглеждайки се в другия, да видим как тази връзка ще ни обогати. Какво да подобрим и шлифоваме в себе си. Но също така да проявим емпатия към партньора и към усилията, които полага. Да подпомогнем осъзнаванията му, подкрепяйки го в трудните му моменти. Той също иска да порасне, да се промени и напасне към изискванията, налагани от новите отношения. От границите, които всеки от нас поставя в тази връзка.

За границите

Развитието на връзката зависи от споделените усилия на двамата. Точно така. Да определим нашите граници означава да поемем отговорността да се чувстваме щастливи в тези партньорски отношения. И така помагаме да се реализира потенциала на връзката. Но също така трябва да дадем на другия възможността да свърши неговите си задачи и да вложи своята енергия във връзката, с комфортното за него темпо. И да не пришпорваме и прибързваме. Да не тропаме нервно с крак. Да не натискаме нещата да се случват както и когато ние искаме. Да не правим непрекъснати опити да пробием границите на другия. Защото това не е здравословно нито за хармоничното и балансирано развитие на връзката, нито за нас самите като личности.

Природата не търпи дисбаланс

И винаги намира начин да изкриви огледалния образ между двамата, за да компенсира липсата на разбирателство и единомислие. А изкривените неща тежат силно. Теглят надолу. Чувстваме се хронично неудовлетворени, не сме себе си. Всеки започва егоистично да гледа на партньорството и да търси само ползи и дивиденти, без да полага усилия и да влага лична енергия. А връзката между двама е живо същество, подхранвана от енергията на двамата. И каквато енергия внася всеки от нас в нея, колкото щастлив или неудовлетворен се чувства от партньорството, такава ще бъде и връзката – щастлива, хармонична или точно обратното – ще я възприемаме като бреме, ненужна отговорност и безсмислени усилия.

Основаната задача на партньорите

е да бъдат себе си и да се приемат взаимно такива каквито са. Без маски, без грим. Колко време можем да бъдем несебе си – месец, два, година? Не много повярвайте ми. В един момент всичко се разкрива и лъсва като калайдисан тиган на месечина. И ако сме себе си и с този партньор не ни се получи, тогава Вселената ще промени така живота ни, че да ни даде шанс с друг човек да постигнем стремежите на душата си.

Ще срещнем някой,

който да ни обича и на който да дарим любовта си безрезервно. Ще даваме и ще взимаме с пълни шепи и усмивката ще грее на лицата ни. Ще споделяме и ще се смеем заедно. Защото всеки от нас заслужава своята приказка. При някои идва рано, при други – на по-късен етап. Ние трябва да сме готови да я разпознаем, да сме готови да я приемем с отворено сърце, да й се отдадем изцяло. Да сме осъзнати и да позволим да ни се случи. И тогава изобилието в живота ни идва неусетно. Защото енергията на двамата се е увеличила, подхранена от благополучното партньорство. Дишаме спокойно, наслаждаваме се на споделения живот. Изпълнени сме с радост, вълнуваме се от дребните, уж незначителни неща. Но точно те правят живота красив и шарен, точно заради тях си струва да се живее.

Затова моят отговор на въпроса е –

Да, аз ще дам за седми път втори шанс на любовта

Защото в мен все още дреме нещо, което привлича точно този партньор в живота ми. И това нещо иска да се прояви, иска да живее и да се развива. Понякога то е, да се науча на още малко търпение живота да нашамани нещата около мен. Или пък на толерантност и приемане, че другите са различни и едва ли имат моята жажда за живот, жажда да опитам всичко, което ме предизвиква и ме изкарва извън зоната ми на комфорт. Защото си струва да се живее точно така – шарено и смислено. Понякога горе, понякога долу. Понякога сам с книга, друг път пътешествайки с приятели. Когато както дойде. Приемам предизвикателствата, които ми поднася животът и им се наслаждавам.

 

С дълбока признателност към всички партньори, мъже и жени, които бяха и са в моя живот. Те ми помогнаха и ми помагат да получавам прозрения за себе си, за същността на връзките и важността на споделеността. Да се науча да се изправям и да продължавам напред.

Неврографиката – що е то?

 

 

От близо година се вълнувам от метода неврографика. И колкото по-дълбоко навлизам във възможностите и чудесата, които могат да се случват чрез този метод, толкова страстта ми да споделям за вълшебните промени и осъзнавания расте.

Какво означава неврографика?

Думата произлиза от гръцките думи „невро“ (неврон) и „графос“ (пиша, описвам). Смисълът е, че се опитваме да визуализираме връзките, които съществуват в нашия мозък чрез рисунка.

Първо чрез нашата ръка като графика се визуализират смисъл и енергия от мозъка, след това рисунката се променя творчески от ръката, и накрая, през възприятието на рисунката от очите, в мозъка се създава ново впечатление. И рисуваш, докато достигнеш до състояние на удовлетвореност от това, което си нарисувал. Рисува се на бял лист с маркери, обикновено черен. Използват се моливи и текст-маркери за оцветяване.

Неврографика е метод, чрез който в рамките на 10-15 минути можеш да получиш качествено изменение в състоянието си, без помощта на трето лице (психолог). И както казва една моя приятелка, с която правих коучинг-сесия:

„Това е по-гадно от психолог, защото психолога може да излъжеш, да не си признаеш. А тук цялата истина лъсва пред теб в най-ярките си краски и оттенъци и няма как да го отречеш, колкото и да не ти харесва.“

Не е нужно да можете да рисувате!

Не се заблуждавайте, че неврографиката е арт-терапия и вие задължително трябва да знаете да рисувате пейзаж или човешко тяло, за да използвате метода за личностна трансформация. В някои случаи липсата на опит е плюс– няма да се заигравате с цветовете и да разсъждавате дълго кой цвят с кой си хармонира. Ще избирате цветовете интуитивно следвани от ръката без да знаете защо. Ще усвоявате пространствата на листа бързо и енергично без да мислите за обем на фигурите, светлосенки, преден и заден фон.

Скоростното рисуване има значима сила при преработката и смекчаването на разтърсваща емоция. Защото безсъзнанието излиза на преден план, то движи ръката ви и ви разказва чрез рисунката всичко, от което имате нужда, за да си върнете баланса в живота.

Освен за бърза преработка на силен стрес, чрез неврографиката можете да търсите решение на житейска задача. Да се подготвите тактически и стратегически за дадена цел или събитие като проверите:

  • с какви ресурси разполагате;
  • как да ги организирате, за да ги усвоите максимално;

С помощта на неврографиката можете:

  • да търсите връзки с миналото ви, които ви държат далеч от виждането на решение на житейска задача или постигане на цел.
  • да раздробите голямата цел на малки стъпки, чрез които по-бързо ще достигнете до целта или до решението.
  • да видите евентуални слабости и пролуки, които да преработите още на листа, чрез механизмите на неврографиката.
  • да вложите повече енергия, да създадете нови връзки между обекти и така да постигнете качествено нов начин на мислене. А това бързо ще промени начина, по който възприемате света и самият ви живот.

Вълнувам се много от неврографиката и какво може да постигнеш с нея. Мога дълго да разказвам за това, какви осъзнавания е имало в моя живот и продължава да има. Мога да разказвам какво се е случвало в живота на мои приятели, които ми станаха „клиенти“, защото за да се обучаваш на неврографика и да растеш в занаята, трябва и да практикуваш.

Благодаря на всички, които ми се довериха.

Специални благодарности на моят скъп приятел Майк Рам, който повярва в мен. Благодаря ти за мъдрите напътствия и ръката, на която винаги мога да се облегна в моменти на слабост.

Неврографиката и взаимоотношенията

неврографика и взаимоотношения

Понякога се будя около 4-5 ч. сутринта, и колкото и да сменям кълките, сънят си е отишъл и не иска да се върне. В такива моменти обичам да пускам някой стар, гледан много пъти любим филм. Тогава от репликите между героите в главата ми се раждат разни вдъхновяващи размисли, страсти и идеи. Тази сутрин гледах „Maid in Manhattan“ с атрактивната Дженифър Лопес и Ралф Файнс. И една реплика на Джени към сина й ме вдъхнови да напиша този пост.

Този човек не е вече в живота ни, но ние му пожелаваме успех.

Замислих се колко много срещи и раздели съм имала през живота си. Колко вдъхновена съм била при срещата си с човек, чието присъствие ме е карало да бъда по-добра версия на себе си, да се старая да раста и да се развивам. И колко съм страдала, как съм се разпадала на хиляди малки парченца, когато този някой си е тръгвал от моя живот. Обвинявах човека, живота, сърдех се на съдбата си. Дълго време нямах сили да стана, да поотупам прахта от себе си и да продължа напред.

Историята

И така, прехвърляйки наум хора и събития, стигнах до последната ми раздяла. Те се случи през есента на 2020 г. Ако някой преди 7 месеца ми беше казал, че отношенията ни с този човек ще стигнат до ситуацията да се срещнем на улицата и той да си обърне главата в другата посока, щях да се изсмея гръмко. Това беше приятелство от повече от 15 г., в което аз инвестирах любов, уважение и признание.

По същото време, когато си казахме острите думи с този човек, течеше един курс по неврографика на взаимоотношенията с водещ Павел Пискарьов. Рисувах на тема „Взаимоотношенията с въпросния лирически герой“. Водещият показа една техника, с чиято помощ може да се повлияе на гледната точка към едни конфликтни отношения. Чрез линии и фигури може да преработиш емоцията, която изпитваш в момента и да промениш по-нататъшното възприятие на взаимоотношенията, като им дадеш желана от теб посока на развитие.

Осъзнаването

Няколко дена след като завърших рисунката, гледайки я, си дадох сметка, че аз съм изцяло отговорна за това, което се случи между нас. Аз съм избрала да реагирам по начин, който е дал началото на конфликта. Аз не съм замълчала. Аз съм отвърнала с реплики и действия, които да наранят. И единствения човек, който мога да държа отговорен за разваленото приятелство, съм аз самата. Така, чрез правилната техника в неврографиката, много бързо получих полза за себе си. Погледнах на ситуацията в нейната истинност и дълбочина. Успях много бързо да стабилизирам емоциите си и да преглътна „нараненото“ си его.

Това е история за това как неврографиката повлия на моето емоционално и душевно състояние в положителен аспект. И това се случи само в рамките на няколко дни! Много тежко ми беше, че именно с този човек се разделих, но винаги ще пазя в сърцето си прекрасни спомени. И от цялото си сърце и душа ще пожелая успех!

Ако и вие искате да преживеете осъзнавания и промени, ако искате да се отърсите от ограничения и модели на поведение – обадете ми се и се запишете за коучинг сесия, в която ще рисувате с полза за вас самите. Ще работим заедно, за да въплътим вашите мечти за бъдещия ви живот на хартия с маркер. Тези мечти ще имат физическа реализация в живота ви на някакъв етап или ще осъзнаете, че заслужавате нещо по-голямо, което ще направи живота ви още по-щастлив. Очаквам ви.