7 дни преработка на тема Здраве: разговор със себе си (без филтри)
Тези 7 дни не бяха просто рисуване. Бяха… среща със самата мен. От онези, които не винаги са удобни, но са страшно нужни. Ако ти е любопитно откъде започна всичко, кликни на връзката, за да видиш началото на личния ми проект „Здраве“. А подробности и описание на всяка една от неврографичните рисунки от проекта, има във фейсбук страницата на моята школа за обучение по метода „НейроГрафика“.
Започнах спокойно
Наистина спокойно. С онова тихо усещане, че съм „на мястото си“. Линиите и окръгляването, водени с лявата ръка, се получиха изненадващо уверени и стабилни. Даже си повярвах, че здравето е нещо естествено, стабилно, почти даденост в моя живот. Но както винаги, нещата много бързо отидоха на по-дълбоко ниво. Още на втория ден се появи тревожността. Онова тихо „дали не прекаляваш“, „дали не изпускаш контрол“, „а злоупотребяваш ли?’. И веднага цветовете в рисунките се промениха – от живи и игриви станаха земни, топли, носещи смисъл на опора и нужда от подкрепа. Преработвах всяка следваща рисунка, така че да бъдат изпълнени със смисъл и значение за мен. Живях с нея няколко дни и все намирах нови детайли, които искаха да бъдат добавени.
Промяната постепенно стана очевидна
Появиха се линии като кръвоносна система – като че ли самото тяло ми говореше: „Хей, обърни ми внимание“. И аз започнах да слушам. Имаше и силно съпротивление. В един момент буквално не знаех как да продължа, въпреки всички теоретични и практически познания, натрупани през годините експерименти със себе си в храненето и във физическото и психическото здраве. Ръцете ми се схващаха, мислите ми се заплитаха. Но точно там дойде най-важната идея – когато продължа въпреки напрежението, нещо вътре в мен се подрежда. Линии, форми и цветове също се подредиха – от хаоса към мекота, от напрежението към заземяването. Зеленото се появи като въздух – баланс, приемане, малко повече любов към себе си. После дойде кафявото – стабилност, граници, реалност.
Една от най-трудните истини беше тази за гнева
Оказа се, че не винаги хващам момента, в който някой пресича границите ми. И после плащам цената – с напрежение, с изтощение, със здравето си. Рисуването ми показа това без излишен драматизъм, но по ясен и категоричен начин. Цветовете усещах като по-плътни, по-дълбоки, почти тежки. И неочаквано за мен дойде промяната и нещо много лично:
Аз не съм длъжна да поправям другите. Те са идеални, точно както Божето ги е създало. Отпусни се и приеми различието!
Това буквално ми освободи енергия. В следващите дни процесът стана още по-дълбок. Започнах да забелязвам елементарни неща – че не пия вода, че се изтощавам, че се престаравам. Че си играя на „супергерой“… и неусетно губя себе си и значимостта си в собствения си живот. Избирах цветовете съзнателно, като инструмент за промяна и обновление. Появиха се по-ярки акценти, които сякаш ми крещяха:
„Спри. Обърни внимание. Погрижи се за себе си.“
В последната рисунка включих неоновото – моят любим цвят за справяне с емоционалността. До него се „появи“ лилавото – тихо, меко, като закрила от някой горе. Толкова ясно послание: „Стига се прави на силна.“ И там някъде се затвори кръгът. Разбрах, че здравето за мен не е дисциплина, не е контрол, не е „трябва“. Здравето е връзка. С тялото. С природата. С реалността.
И най-вече – със самата мен. А цветовете… те просто разказаха това, което дълго не исках да чуя. И честно?
Ако можеха да говорят, всичките щяха да ми намигнат и да изкрещят в един глас: „Айде, маце… време е вече да си на твоя страна.“
Вашият коментар