Проект НевроЛудие
Днес денят е специален. Довечера е първото новолуние за 2024 година, в знака на Лъва – царят на царете, господярят на вселената, повелителят на егото и себелюбието, копнеещият за аплодисменти и похвали. И в този вълшебен и магичен ден, както всеки месец преди текущото новолуние, съм организирала безплатно рисуване по метода „НейроГрафика“, реализирано по моят проект НевроЛудие. Той се роди през 2022 година, по време на пълнолунието в Козирог. Енергията на този знак е била важна за моето осъзнаване и духовно израстване. Та нищо не е съвсем случайно, нали?
Темата на рисунката днес беше „Благодарност“ за всяко едно нещо в моя живот. За всяко, което си е отишло, за всяко, което е останало и за всяко, което ще дойде някога.
Получи се много силна рисунка,
с много мощна рефлексия. Ръцете ми изтръпваха до вдървяване на пръстите – не можех да подостря молива. Ставаше ми ту студено, ту топло. Смирението да благодаря в настоящия момент и за доброто и лошото ме отрезви. Затова и осъзнаванията докато рисувах и окръглявах кръговете не закъсняха.
Срещата свърши и мислех, че темата за благодарността е приключена за дена. Можех да се потопя в ежедневните си занимания, удовлетворена и с благодарност, че тази сутрин направих стъпка нагоре за собственото си духовно израстване. И за това на всички, които участваха в събитието и ще гледат клипа.
Но не така мислеше Животът.
Рисуването привлече синхронично събитие, в което бяха поставени на изпитание моралът, ценносттите и възгледите ми за взаимоотношенията между приятели. Божето искаше да провери до колко моята благодарност е била искрена. Дали точно в благодарността към предците (този кръг го „сбърках“ несъзнателно) не послъгах себе си и него?!
Категорично – не! Изпитвам искрена благодарност към майка си и двете ми баби за възпитанието, което ми дадоха чрез личния си пример. Те не само събудиха спящите творчески таланти у мен. Но ме и научиха на меко и грижовно общуване между близки хора.
Научиха ме да внимавам какво говоря, да бъда прецизна в думите си. Да не словоблудствам. Да не използвам думите като оръжие, с което да нараня, преследвайки единствено целтта да излезна победител. Победител в какво?! Научиха ме да уважавам мнението и позицията на другия. И ако не ме устройва, просто да замълча, да се оттегля. Да дам пространство на енергията да се разсее. Пък после може и да изясним, ако има нещо неясно. Или да увеличим растоянието помежду ни – както дойде.
Днес осъзнах,
че в едни отношения има и моя отговорност към мен сама – ще търпя ли или ще поставя границите. И осъзнаването, че поставяйки граници, другият може и да си тръгне. Но ако не поставя граница, тогава какво значи това за мен? Дали няма да загубя уважението на другия, и той да реши, че може да танцува върху гравата и егото ми? Хората доста често си оставаме в позицията на деца – непрекъснато да проверяваме до къде ще ни позволят да стигнем, къде ще ни удари лопатата.
Тези прозрения ми се искаше да споделя с вас днес, провокирана от енергията на величествения Лъв. С надеждата някой път да се сетите за тази статия с откровения и да изберете да замълчите, да преброите до 10 и чак тогава да реагирате. Да погледнете на случващото се с очите на мъдрец, който знае силата на словото – да вдъхновява и окрилява, но и да пронизва дълбоко в сърцето и добрите намерения.
Видео-запис
на техниката от рисуване по темата за благодарността може да намерите в моя Youtube канал.
Осъзнатост, търпение и внимание в детайлите тук и сега ви желая през 2024 година. Всички ще имаме нужда точно от това, за да вървим по жизнения си път имайки свободата да бъдем себе си.
До нови срещи в проекта НевроЛудие!
Маргарита Атанасова,
основател на школа за обучение „Неврографиката-разговор със себе си„,
сертифициран инструктор по Неврографика и естетически коуч към
Института за психология на творчеството „Павел Пискарьов“,
специалист за работа с деца, направление „НейроПедагогика“
