в който ще обединим вълшебното докосване на Неврографиката, мощната подкрепа на Кундалини йога, древната мъдрост на Шаманските практики, и магическия шепот на Звукотерапията, за да повишим радостта ни от живота. Ние, водещите Нели и Марги, ще ви споделим нашите малки тайни за изобилен, и спокоен живот. Ще ви научим сами да преодолявате предизвикателства и да живеете щастливо и влюбено.
Ако търсите начин:
Да намалите нивата на стрес;
Да трансформирате страховете си до източници на сила и вътрешни мотиватори;
Да пробудите радостта от живота;
Да творите живота си като вълшебник?
ВКЛЮЧЕТЕ СЕ!!!
Ще се научите да се справяте със стреса, да се заземявате и да управлявате емоционалния си баланс;
Ще осъзнаете къде налагате контрол, защо го налагате и ще можете да решите дали да продължите по същия начин;
Ще експериментирате с нови за вас техники, за да трансформирате страховете и блокажите си в ресурси и силни мотиватори за действие;
Ще се заземите, за да се следвате с лекота пътя, който душата ви е избрала за вас;
Ще събудите и разпалите вашата страст към живота;
Ще отворите сърцето си с любов и благодарност за всичко, което привличате ежедневно;
И всеки един от вас ще отнесе със себе си най-безценния дар – неусетно ще е направил една крачка за лична промяна, в която животът му е по-щастлив, по-пълноценен и изобилен.
Семинарът е подходящ както за начинаещи, така и за напреднали.
Защото Кундалини йога и Неврографика са практики за подпомагане на личните ни житейски проекти
по един фин и магичен начин. И не е нужно да си гъвкав йога или умел художник, за да се включиш в тях пълноценно. Както не е необходимо да се подготвиш, за да чуеш Звука, да усетиш Ритъма, да се потопиш в собствената си дълбочина – то просто се случва. Защото, за да оцветим дните си с вдъхновение и страст, е нужно да имаме силно желание и воля за промяна. Всичко останало се нарежда ден след ден като низ от синхронични случайности.
Кога: 12-13.11.2022 г. от 9:30 ч. до 17:00 ч.,
Къде: гр. София, жк. Младост 1, ул. „Д-р Стоян Чомаков“ № 4А, ет. 3
Такса за участие: от 105 лв. (в зависимост от датата на плащане)
на 8 март сутринта, рисувахме един ултра бърз мастър клас по неврографика, в който изследвахме:
какво ни кара да се чувстваме живи;
какво ни вдъхновява да се усмихваме и да сме влюбени в живота;
какво искаме да изпълва дните ни с магия.
Като продължение на темата, ви каня по-задълбочено да продължим изследването й, като този път свържем качеството на живота си с родовата сила. Съдбата на всеки от нас е преплетена със съдбите на нашите предци. Всеки от нас има своята уникална родова история. В нашето енергийно поле се пази информация на свързаността ни с родители и деди. Знаят се задачите, които сме поели да свършим, за да добавим нещо от собствената си уникалност към родовата памет. Защото, за да може да черпим лични сили трябва да отдадем нужното уважение и почитание към всеки един член на рода. Да го споменем с добро, да му се поклоним.
Затова на Благовец,
денят когато божата майка получава благата вест, се създава много подходящо поле за работа с енергията на рода. Поле, в което ще можем:
да обходим всяко възелче от нашата родова система, за да го изпълним с ЛЮБОВ, БЛАГОДАРНОСТ и ПРОШКА;
да прочистим връзките между предците от всичко, което блокира потока на Любовта;
да активираме спящите нишки и да изцелим всички нива на рода ни;
да настроим фино потокът на родовата сила да тече равномерно и непрекъснато към нас и нашите наследници;
да изучим как традициите на рода се свързват с нашите вкусове за живот;
да изследваме как задачите на рода ни карат да имаме едни или други предпочитания, да предприемем едни или други действия в живота, съобразявайки се абсолютно безсъзнателно с правилата, морала и повелите на рода.
И към всичко това ще добавим няколко капки творчески порив, за да внесем в живота си разкош и изобилие. Неврографиката ще ни помогне да поемем едно пътуване навътре в себе си, където се съхраняват основните настройки на родовото съзнание. Рисувайки, ще се опитаме да вплетем нашите предпочитания и вкус в общата родова система. И всичко това ще се случи по един фин и мек начин, с много любов, внимание и грижа към самите нас. Ще нарисуваме живота си толкова цветен, колкото дори не сме посмели да мечтаем. Получената рисунка ще ни вдъхновява и импулсира, ще ни носи кураж и самоувереност. Да, ние може да се справим с всички предизвикателства на живота, именно защото сме част от нещо по-голямо, което ни дава подкрепа през целия ни живот.
Подробности за мастър класа:
Дата: на 25.03.2022 г.
Време: от 19:00 ч. до 20:30 ч.
Къде: онлайн в зум
Цена: 25 лв.
Линк за зум ще получите на имейла си, след заплащане на таксата за участие. Ще получите и линк с видео-запис от класа.
Нужни са ви следните материали:
Бял лист хартия – формат А4 (за напредналите А3);
Черни перманентни маркери – размери 0.4мм, 1.0мм, 3-4мм. С различната дебелина на маркера, ще рисувате много по-лесно контури с всякаква ширина;
Цветни моливи и/или текст маркери.
Защо вкусът на живота е важен
За финал, искам да ви споделя една мъдра мисъл от притча, попаднала ми наскоро в нета.
– Каква е ползата от това да знаеш смисъла и целта на живота, ако ти никога не си чувствал неговия вкус? По-добре яж от баницата, отколкото да разсъждаваш за нея.
Заповядайте, ще се радвам да рисуваме заедно и да изследваме с маркер в ръка какъв искаме да е вкусът на нашия живот.
За да се запишете за участие, моля попълнете следната контактна форма.
Маратон за любов, опиянение и творчество – рисуване по метода неврографика
Хората обичат да се събират във връзки, защото животът заедно е много по-весел, споделен и пълен. Защото всеки от нас има развити определени качества, които проявява с лекота. И участвайки с тези качества в едно партньорство, му помага да реализира пълния си потенциал. Има различни видове любов, защото ние участваме по различен начин във взаимоотношенията помежду си.
Но понякога егото и личността отказват да приемат, че другия е по-добър, там където ние сме по-слаби. И така се ражда конкуренцията. Започваш да се бориш и да се доказваш. И вече няма заедност и споделеност. Има съревнование, борба за надмощие и търсене на правота. Връзката е изтикана на заден план. Вече са важни личността и егото. Няма ние. Има само Аз. Няма любов.
За да смекчим очакванията си, да изчистим ограниченията и самоблокажите си,
за да приемем себе си такива каквито сме и да се опияним от любов
ви каня да завършим месеца на любовта и виното рисувайки неврографика всяка сутрин от 8.00 ч. до 8:30 ч. в продължение на пет дни абсолютно безплатно.
Ще стартираме на 21.02.2022 г. и всеки ден чрез рисуване ще се сливаме със силите на любовта, магичността, опиянението и благодарността. Ще изприказваме на белия лист това, което ни тревожи и след това ще го изпълваме с усмивки, радост и хармония. Всеки ден ще правим една малка крачка към една по-добра версия на себе си. Ще осъзнаваме защо си струва да обичаме. Защо си струва да сме заедно. Да обичаме и да позволим да ни обичат – силно и страстно.
А неврографиката ще ни помогне всичко това да се случи по един фин и мек начин, с много любов, внимание и грижа към самите нас. И няколко щипки магичност за разкош.
Защото как ще обичаме другите, ако не заобичаме преди това себе си. Здравословната доза егоизъм е винаги полезна както за нас, така и за другите. Защото тя ни помага да заявим собствените си граници.
„Любовта е да дадеш втори шанс за седми път, Прасчо“
Дали наистина е така и има ли смисъл за нас самите? Рисувайки, достигнах до осъзнаването за многообразните проявления на любовта. В отношенията си с другите влизаме в роли. Разкриваме себе си в различна светлина. Даваме доверие на кредит. Друг път сме безкомпромисни и затръшваме вратата помежду ни със силен трясък. С едни партньори бързо и лесно научаваме уроците си. Или затвърждаваме наученото. И те тихичко си отиват от живота ни. А с други са необходими доста усилия, много воля, търпение, преглъщане и порастване. Затова и любовта ни е различна.
Има страстната и бурна любов
Любов, която ни изстрелва във висините или пък пропадаме в бездната. Качваме се на скоростното влакче на силните и ярки емоции. Случването е много бързо. Тази любов изгаря егото ни, променя личността ни. След нея не сме същите. Пораснали сме. Променили сме се неусетно. Доста често след такава любов се чувстваме опустошени, изпразнени, без смисъл и посока. Но намерим ли сили да се изправим, да погледнем на случващото се от един друг ъгъл, разбираме колко много значение е имала тази среща за нас. Да, много ни е взела, но и много ни е дала. Много осъзнавания, много спомени, много поводи да се радваме на живота, да дишаме с пълни гърди. За много кратко време сме живели пълноценно и наситено. Тази любов е като лятна буря, помитаща всичко по пътя си и мимолетно променяща живота ни до неузнаваемост. След нея никога не е същото.
Но има и тиха, спокойна любов
Тя ни дава подкрепа, съчувствие, емпатия, здравословно за нас количество загриженост и внимание. Любов, която ни поддържа, на която се отдаваме дълбоко, без да забравяме, че ние също сме важни. Спокойно и търпеливо оставаме Вселената да намества случващото се. Не налагаме егото си. Проявяваме търпението всичко да върви бавно и постепенно. Даваме на другия нужното му време и пространство. И така лека полека двамата позволяваме на любовта ни да мине през всички етапи на растеж и развитие. Такава любов е блажено време да творим, да създаваме красота в живота си. Тя е като пролетта, която влива сила на дръвчетата, раздвижва жизнените им сокове. И лека полека, те се сдобиват с прелестна благоуханна премяна.
Всяка любов има своя смисъл и своето време
Всяка получаваме като дар от живота, за който да се грижим отговорно и с много внимание. И оглеждайки се в другия, да видим как тази връзка ще ни обогати. Какво да подобрим и шлифоваме в себе си. Но също така да проявим емпатия към партньора и към усилията, които полага. Да подпомогнем осъзнаванията му, подкрепяйки го в трудните му моменти. Той също иска да порасне, да се промени и напасне към изискванията, налагани от новите отношения. От границите, които всеки от нас поставя в тази връзка.
За границите
Развитието на връзката зависи от споделените усилия на двамата. Точно така. Да определим нашите граници означава да поемем отговорността да се чувстваме щастливи в тези партньорски отношения. И така помагаме да се реализира потенциала на връзката. Но също така трябва да дадем на другия възможността да свърши неговите си задачи и да вложи своята енергия във връзката, с комфортното за него темпо. И да не пришпорваме и прибързваме. Да не тропаме нервно с крак. Да не натискаме нещата да се случват както и когато ние искаме. Да не правим непрекъснати опити да пробием границите на другия. Защото това не е здравословно нито за хармоничното и балансирано развитие на връзката, нито за нас самите като личности.
Природата не търпи дисбаланс
И винаги намира начин да изкриви огледалния образ между двамата, за да компенсира липсата на разбирателство и единомислие. А изкривените неща тежат силно. Теглят надолу. Чувстваме се хронично неудовлетворени, не сме себе си. Всеки започва егоистично да гледа на партньорството и да търси само ползи и дивиденти, без да полага усилия и да влага лична енергия. А връзката между двама е живо същество, подхранвана от енергията на двамата. И каквато енергия внася всеки от нас в нея, колкото щастлив или неудовлетворен се чувства от партньорството, такава ще бъде и връзката – щастлива, хармонична или точно обратното – ще я възприемаме като бреме, ненужна отговорност и безсмислени усилия.
Основаната задача на партньорите
е да бъдат себе си и да се приемат взаимно такива каквито са. Без маски, без грим. Колко време можем да бъдем несебе си – месец, два, година? Не много повярвайте ми. В един момент всичко се разкрива и лъсва като калайдисан тиган на месечина. И ако сме себе си и с този партньор не ни се получи, тогава Вселената ще промени така живота ни, че да ни даде шанс с друг човек да постигнем стремежите на душата си.
Ще срещнем някой,
който да ни обича и на който да дарим любовта си безрезервно. Ще даваме и ще взимаме с пълни шепи и усмивката ще грее на лицата ни. Ще споделяме и ще се смеем заедно. Защото всеки от нас заслужава своята приказка. При някои идва рано, при други – на по-късен етап. Ние трябва да сме готови да я разпознаем, да сме готови да я приемем с отворено сърце, да й се отдадем изцяло. Да сме осъзнати и да позволим да ни се случи. И тогава изобилието в живота ни идва неусетно. Защото енергията на двамата се е увеличила, подхранена от благополучното партньорство. Дишаме спокойно, наслаждаваме се на споделения живот. Изпълнени сме с радост, вълнуваме се от дребните, уж незначителни неща. Но точно те правят живота красив и шарен, точно заради тях си струва да се живее.
Затова моят отговор на въпроса е –
Да, аз ще дам за седми път втори шанс на любовта
Защото в мен все още дреме нещо, което привлича точно този партньор в живота ми. И това нещо иска да се прояви, иска да живее и да се развива. Понякога то е, да се науча на още малко търпение живота да нашамани нещата около мен. Или пък на толерантност и приемане, че другите са различни и едва ли имат моята жажда за живот, жажда да опитам всичко, което ме предизвиква и ме изкарва извън зоната ми на комфорт. Защото си струва да се живее точно така – шарено и смислено. Понякога горе, понякога долу. Понякога сам с книга, друг път пътешествайки с приятели. Когато както дойде. Приемам предизвикателствата, които ми поднася животът и им се наслаждавам.
С дълбока признателност към всички партньори, мъже и жени, които бяха и са в моя живот. Те ми помогнаха и ми помагат да получавам прозрения за себе си, за същността на връзките и важността на споделеността. Да се науча да се изправям и да продължавам напред.
