Да промениш живота си на 50

Защо се налага да внасяме промяна в живота си?

До към 30 – 40 години се живее лесно – пълни сме със здраве, сила, енергия. Имаме цели и амбиции да се реализираме, да се изявим, да получаваме овации и похвали. Имаме очаквания и ако полагаме достатъчно усилия системно, най-вероятно някои от тях се случват. Живеем сравнително щастливо. Вероятно имаме семейство, работа. Нямаме нужда от промяна.

Дано да имаме и хоби!

Моля ви, не се отказвайте от хобито си. То е едно от малките удоволствие, които е нужно да присъстват в ежедневието ни, за да се чувстваме живи. Защото хобито ни зарежда с мотивация и позитивна енергия, които ни помагат да бъдем себе си и да реализираме творческия си потенциал.

Но може младостта ни да не е била щастлива

Може да сме на 40 и да нямаме собствено семейство. Да сме сменяли многократно работата си и досега да не сме намерили своето място и призвание. Може да ни е било много трудно – още на 15 години (или по-рано) да е трябвало да се справяме сами. Това само означава, че момента, в който сме узрели за промяна, е дошъл по-рано.

Но за всички нас, независимо от възрастта, се случва нещо, което ни предизвиква да направим промяна на наложените ни от семейство и общество убеждения, вярвания и неработещи вече житейски програми и стратегии. Да изострим възприятията си за случващото се около нас и да видим живота си от друга гледна точка. Да покажем най-доброто, на което сме способни, за да порастнем като личности. Да осъзнаем, че всичко което ни се случва в даден момент е резултат от минали наши мисли, действия и ценностна система.

Необходимостта от промяна най-често се съпътства от:

  • болест, която да ни побутне да потърсим вътре в себе си какво ни вреди и разболява;
  • загуба, която да ни принуди да потърсим стабилност и устойчивост вътре в себе си, за да продължим напред;
  • болест на родители или деца, които да ни помогнат да приемем превратностите на живота. Да проявим нужната гъвкавост, за да съхраним психиката и физиката си и т.н.

Промяната в моя живот

Повече от петнадесет години воювахме с моя бивш съпруг. Всеки се опитваше да наложи своята истина и да докаже правотата си. Имахме много различни възприятия за живота, за ценното и важното, за начина, по който се справяхме с предизвикателствата. Дори начина, по който се веселяхме и разпускахме, беше много различен. Всеки от нас отказваше да се смири и да погледне с приемане и любов към другия. Аз упорито вярвах, че въпреки различията си, заради децата и общата ипотека, трябва да търпя и търсех начини за общо съжителство. Моето хоби много ми помагаше да имам така нужната ми глъдка въздух и свобода – ходех на танци и създавах разни неща с ръцете си.

Но той, Животът, имаше други планове за мен. На 45 счупи розовите очила, които носех от детството си. Останах сама да се грижа за деца, дом и семейни финанси. Бях отчаяна, гневна, яростна и се самосъжалявах. Обвинявах и осъждах. Докато не се разболях. Обикновен вирус, с висока температура и силни болки в цялото тяло. Нямаше кой да ми направи чай, камо ли да сготви нещо топло за децата.

Наложи се да се размърдам, да изляза от зоната си на измамния комфорт и да променя важни неща в битието си. Осъзнах, че да ходя на работа от 8 до 5, да се грижа за три деца и сама да изплащам ипотека не ме правят възрастен. Да си възрастен означава съвсем друго нещо. Тепърва ми предстоеше да разбера какво.

Какво направих, за да стартирам промяна?

Съставих план за действие и го следвам и до днес почти фанатично, до най-малката подробност. Главна точка – съхранение на моето физическо и психическо здраве. Защото ако аз остана без кислородна маска при разхерметизацията на самолет във въздуха, кой ще сложи кислородната маска на децата до мен? А на приятелите ми?

Друга важна точка от плана – да възпитавам децата си така, че ако един ден ме няма, те да могат да се справят сами. Голямо предизвикателство е да махнеш похлупака и от свръхпротективен, обгрижващ и дори глезещ родител, да се превърнеш в безразличен наблюдател. Иска се воля, търпение и най-вече пускане на контрола. Сложни емоции ме връхлитат и досега, когато някой от тях е в затруднение. Но ако от малък се научиш сам да водиш битките си, да контролираш емоциите си и да вървиш смело напред следвайки собственото си щастие, после имаш нужната опитност и гъвкавост да се справяш добре с трудностите.

Какво още?

Промених обкръжението си

Отказах се от стари приятелства, които повече ме изтощаваха, отколкото ме подкрепяха да продължа напред. Вече мъдро избирам компанията на здрави, щастливи и активни хора. А дори и някой да е малко унил, лесно намирам моя начин да повдигна духа му, да му дам малко от моята вяра, енергия и оптимизъм. Понякога не се получава. Тогава спокойно приемам, че хората сме различни, всеки се движи със собственото си темпо в живота и се смирявам пред личния избор. Не се опитвам да доказвам правотата си и да налагам моята истина. Нищо вече не е на всяка цена.

Започнах да си поставям цели и мечти отвъд пределите на живота

Веднъж чух, че хора, които мислят и мечтая в категории от по 20, 30 и 40 години, живеят по-дълго. Замислих се – какъв живот искам да водя на 70 години, а на 80, а на 90? Не зная дали далечните ми мечти ще се реализират. Но усещам, че ако всяка крачка в живота ми е направена в посока да сбъдна двете си главни цели – повече танцуващи и повече рисуващи (творящи) хора, ще съм щастлива и удовлетворена.

Научих се да бъда търпелива и гъвкава

Понякога на Вселената й отнема малко повече време, за да намести света и да получим това, за което мечтаем. Важно е да знаем какво точно искаме и да сме осъзнати за цената, която плащаме предварително. И да вярваме с всяка частица на душата и тялото си, че най-хубавото за нас тепърва предстои. И не е важно какво, а как!

Възприемам навършените си години като нива от виртуална игра

Защото те са само цифри. Но имат силата да ни хипнотизират и да ни държат в ступор и страх да направим крачка, която би ни донесла радост, щастие, любов и голям късмет. Възрастта ни е оправдание да не тръгнем на танци, да не учим нов чужд език, или да не пътешестваме с раница и чифт удобни обувки. Но ако навършените години си завършени нива в играта живот, то всяко ниво има едно ново предизвикателство. За мен е много любопитно какво следва, какво още има за учене.

Започнах да живея от позицията на здравословния егоизъм

Израснах във време, в което чувството за дълг към някого и нещо се внушаваше в огромен мащаб. Добър човек си само ако пренебрегваш себе си, нуждите си, желанията си, мечтите си в името на другите – на родителите, на децата и т.н.. Всичко, което имаше общо с теб самия, беше с етикет „егоистично“.

В действията си вече се водя от моите интереси, желания и мечти, особено когато по никакъв начин не вредя на другите. А ако има конфликт на интереси съм готова конструктивно да обсъдя ситуацията. Да защита моето право да имам граници, които да не съм готова да преместя.
И така – напълно осъзнато, поемайки цялата отговорност, заставам зад думите си и смело заявявам:

след 50 животът едва започва

Няма никакво значение на колко си и абсолютно всяка възраст е подходяща, за да стартираш промяна. Осъзнатостта, че имаш нужда от някаква промяна идва тогава, когато си готов да я видиш – нито ден по-рано или по-късно. Спомнете си за Харланд Сандърс, по-известен като полковник Сандърс, който на 62 години основава KFC. Или Чарлз Дарвин, който публикува своята Теория за еволюцията на 50 годишна възраст. А 70-годишният Самюъл Л. Джаксън, един от най-касовите актьори на всички времена, участвал в повече от 100 филма, става световноизвестен на 46 години, с изключителната си роля във филма Pulp Fiction.

Живейте го този живот осъзнато! Единствен ви е! Тук и сега!
И благодарностите
Благодаря на моя учител по писане и себеизразяване Майк Рам. Без твоите ценни напътствия и знания, които събираш и систематизираш в „По стъпките на дракона„, щях да си остана едно дълго емоционално изречение без начална главна буква и без точка.
С много любов за всички вас
от мен, Марги
основател на школа за обучение „Неврографиката-разговор със себе си“,
сертифициран инструктор по метода „НейроГрафика“ и естетически коуч към Института за психология на творчеството „Павел Пискарьов“ от 2021 г., специалист за работа с деца, направление „НейроПедагогика“ от 2023 г.

Притча за тигъра и магарето

Има притча за Тигъра и Магарето,

които спорели за цвета на тревата. Тигърът казвал, че е зелена, а Магарето – синя. Спорели, спорели и никой не отстъпвал. Решили да отидат при най-мъдрия, царя на животните, Лъва, за да реши техния спор. Разказали му ситуацията. И за голяма изненада и разочарование на Тигъра, Лъвът се съгласил с Магарето, че тревата е синя. То си тръгнало доволно с вирната глава и гордо стърчаща опашка.  Постигнало своето си.
А Лъвът казал на помръкналия, тъжен Тигър:
Не застанах на позицията на правдата и така те наказвам. Защото ти, величествен и силен хищник се принизяваш на нивото на Магарето и се опитваш да доказваш правотата си, влизайки в спор с него.

Каква е поуката и защо ви припомням притчата?

Казват хората, че в спор се ражда истината? Дали?!
В спорове и конфликти се получава опит. Тигърът получил своя. А истината така и не излязла наяве, нали?!

А ако искате да научите Истината, тогава забавете, замълчете. Фокусирайте се в дишането си. Останете насаме със себе си и наблюдавайте какво се случва. Може би след първите няколко пъти – нищо особено. Но ако сте достатъчно настоятелни и продължите, то ще се удивите сами на резултата.

Истината не се ражда в конфликтите, а само в тишината!

Само в нея може да чуеш всичко, което пее душата ти. И което желае, за да си щастлив.
Споделена опитност с много любов
от мен, Марги

За майката с любов

Главният фокус днес е фраза, на която попаднах:

Когато змия ухапе мъж, мъжът умира, а когато ухапе жена, змията умира.
Приписват я на Питър Мейл, бизнесмен – писател, известен с мемоарите за живота си. Както и да е.

Какво е моето вдъхновение от нея, което искам да споделя с вас?

Респект към всички мъже. Без вас, ние жените, не можем да изпълним основната си биологична роля, за която сме създадени.

Но защо змията умира, когато ухапе ЖЕНА?

След преживяна лична трансформация за мястото на майката, бащата и децата в семейството, за здравословното поведение и отношения между малки и големи, с интерес и вълнение наблюдавам комуникацията между майки и децата, независимо от възрастта. За себе си съм дефинирала няколко модела и стериотипа, които са характерни за нашия български етнос. Но живота ми даде шанс да видя как жени от различни националности и уж различни нрави, възпитание, морал и вероизповеденчески норми, реагират и се отнасят към децата си и децата към майките си. Изцяло се поместиха в моите шаблони на българската майка. Нямаше изненади.

Мили жени,

възможността да бъдем майки и да родим ни прави силни да устоим на сътресения, промени и много сложности и превратности в живота. Но знайте, че тази сила я има само когато мислим, говорим и действаме от позицията на жени!!! Влезнем ли в мъжката енергия, губим лека по лека интуиция, мекота и гъвкавост. И силата да оцеляваме дори и на силната змийска отрова.
Бъдете мъдри и пазета тази сила!!!
Аз мога да ви споделям от моя житейски опит в творческите ни срещи на живо в София и Пловдив.
С много любов и женска подкрепа,
Марги,
майка на трима, бивш баща на четирима
и настояща любима жена на един истински мъж
❤❤❤

НевроЛудие – темата за благодарността

Проект НевроЛудие

Днес денят е специален. Довечера е първото новолуние за 2024 година, в знака на Лъва – царят на царете, господярят на вселената, повелителят на егото и себелюбието, копнеещият за аплодисменти и похвали. И в този вълшебен и магичен ден, както всеки месец преди текущото новолуние, съм организирала безплатно рисуване по метода „НейроГрафика“, реализирано по моят проект НевроЛудие. Той се роди през 2022 година, по време на пълнолунието в Козирог. Енергията на този знак е била важна за моето осъзнаване и духовно израстване. Та нищо не е съвсем случайно, нали?

Темата на рисунката днес беше „Благодарност“ за всяко едно нещо в моя живот. За всяко, което си е отишло, за всяко, което е останало и за всяко, което ще дойде някога.

Получи се много силна рисунка,

с много мощна рефлексия. Ръцете ми изтръпваха до вдървяване на пръстите – не можех да подостря молива. Ставаше ми ту студено, ту топло. Смирението да благодаря в настоящия момент и за доброто и лошото ме отрезви. Затова и осъзнаванията докато рисувах и окръглявах кръговете не закъсняха.

Срещата свърши и мислех, че темата за благодарността е приключена за дена. Можех да се потопя в ежедневните си занимания, удовлетворена и с благодарност, че тази сутрин направих стъпка нагоре за собственото си духовно израстване. И за това на всички, които участваха в събитието и ще гледат клипа.

Но не така мислеше Животът.

Рисуването привлече синхронично събитие, в което бяха поставени на изпитание моралът, ценносттите и  възгледите ми за взаимоотношенията между приятели. Божето искаше да провери до колко моята благодарност е била искрена. Дали точно в благодарността към предците (този кръг го „сбърках“ несъзнателно) не послъгах себе си и него?!

Категорично – не! Изпитвам искрена благодарност към майка си и двете ми баби за възпитанието, което ми дадоха чрез личния си пример. Те не само събудиха спящите творчески таланти у мен. Но ме и научиха на меко и грижовно общуване между близки хора.

Научиха ме да внимавам какво говоря, да бъда прецизна в думите си. Да не словоблудствам. Да не използвам думите като оръжие, с което да нараня, преследвайки единствено целтта да излезна победител. Победител в какво?! Научиха ме да уважавам мнението и позицията на другия. И ако не ме устройва, просто да замълча, да се оттегля. Да дам пространство на енергията да се разсее. Пък после може и да изясним, ако има нещо неясно. Или да увеличим растоянието помежду ни – както дойде.

Днес осъзнах,

че в едни отношения има и моя отговорност към мен сама – ще търпя ли или ще поставя границите. И осъзнаването, че поставяйки граници, другият може и да си тръгне. Но ако не поставя граница, тогава какво значи това за мен? Дали няма да загубя уважението на другия, и той да реши, че може да танцува върху гравата и егото ми? Хората доста често си оставаме  в позицията на деца – непрекъснато да проверяваме до къде ще ни позволят да стигнем, къде ще ни удари лопатата.

Тези прозрения ми се искаше да споделя с вас днес, провокирана от енергията на величествения Лъв. С надеждата някой път да се сетите за тази статия с откровения и да изберете да замълчите, да преброите до 10 и чак тогава да реагирате. Да погледнете на случващото се с очите на мъдрец, който знае силата на словото – да вдъхновява и окрилява, но и да пронизва дълбоко в сърцето и добрите намерения.

Видео-запис

на техниката от рисуване по темата за благодарността може да намерите в моя Youtube канал.

Осъзнатост, търпение и внимание в детайлите  тук и сега ви желая през 2024 година. Всички ще имаме нужда точно от това, за да вървим по жизнения си път имайки свободата да бъдем себе си.

До нови срещи в проекта НевроЛудие!

Маргарита Атанасова,

основател на школа за обучение „Неврографиката-разговор със себе си„,
сертифициран инструктор по Неврографика и естетически коуч към
Института за психология на творчеството „Павел Пискарьов“,
специалист за работа с деца, направление „НейроПедагогика“

Как мога да подобря живота си през новата година?

Здравейте приятели! 

Остават броени часове до края на бляскавата, шеметна и вълнуваща 2023 година. Предлагам ви да посветите част от тях на размишления – каква беше за вас тази година и как може да подобрите качеството си на живот през настъпващата 2024 година. 

Отделете си няколко тихи часа, в които да направите списък на събитията в живота ви през изминалата година. И докато го съставяте, размишлявайте как и защо ви се случиха тези събития. До какви промени доведоха? Как се измени социалният ви статус? А приятелския ви кръг?

За да ви помогна,

ви предлагам да поиграте сами със своята чиста душа на една игра. По-долу съм ви приготвила списък от въпроси. Вземете бял лист хартия и черен маркер и запишете отговорите на въпросите. Важно е всеки отговор да бъде на белия лист там където вие чувствате, че му е мястото.

Възможно е да не можете да отговорите веднага на всички въпроси. Не се отказвайте! Направете нещо друго – раздвижете тялото чрез физически упражнения, домакинска дейност, семейна игра с децата или си вземете кратка дрямка. Смяната на фокуса ще намали напрежението върху мозъка и ще ви помогне когато продължите с играта, да имате много по-ясни и конкретни отговори на трудните, но важни за вас въпроси.

След като свършите с въпросите,

оградете ги в кръгове или елипси. Неврографирайте по няколко пъти всека фигура.  НеврографирайтеДокато го правите, казвайте на глас благодарност, прошка или приемане на думите, които са в кръга, с който работите. Следвайте интуицията и чувството си за вътрешна хармония. След това свържете кръговете с невролинии, както помежду им, така и с краищата на листа. Окръглете, обединете, оцветете и довършете рисунката по етапите на базовия алгоритъм, сътворен от проф. Павел Пискарьов – автор на метода “НейроГрафика”.

Важно

следете за вашата рефлексия – усещанията на тялото ви, емоциите и чувствата ви. Те са важни насоки, които могат да ви дадат идея как да подобрите качеството си на живот през новата година.

ОкръгляванеАко методът “НейроГрафика” е нов за вас, тогава може да погледнете в youtube канала ми, където ще намерите как да започнете да използвате неврографиката екологично. Ако искате да задълбочите познанията си и да знаете:

  • как да рисувате по правилата, дадени от автора на метода;
  • как да пазите екологично вашата психика докато рисувате;
  • как да имате полза и резултататност от всяка рисунка,

тогава се запишете на обученията, които ще се проведат в школата “Неврографиката – разговор със себе си” през следващата година – на живо и онлайн.

Списък от въпроси

  • Кои събития бяха за вас върховни моменти от 2023 година?
  • Какво особено ви вдъхнови през изминалата година? Как бихте могли да опишете с думи състоянието, в което се чувствате най-вдъхновени?
  • Какви важни контакти и приятелства започнахте тази година и как те ви повлияха?
  • Запишете по три важни за вас качества на новите ви приятели? Какво от тези качества виждате в себе си?
  • Кое ви беше най-трудно, но успяхте да преодолеете? Какво се промени след това в живота ви? Каква цена платихте?
  • Какво правехте най-често през година? На какво отделихте най-много време и внимание? Как се чувствахте от това?
  • Какви чувства и емоции изпитвахте през по-голямата част от годината?
  • Какви мисли изпълваха най-много съзнанието ви? Как бихте оценили тези мисли – градивни, разрушителни или дайте ваше определение?
  • Какъв вътрешен конфликт разрешихте успешно? Какво се промени в живота ви от този момент нататък?
  • Коя от големите ви и значими мечтите не се сбъдна? Какво според вас може да промените, за да се реализира тя през новата година?
  • Какво от старата година искате да остане с вас в новата? А какво искате да остане в миналото? Как тези неща ще повлияят на живота ви?
  • Какво искате да постигнете през новата година? Как ще се промени живота ви, след като го постигнете?
  • И най-важния въпрос – от какъв дългогодишен навик бихте се отказали през новата година, за да задействате вашите късмет, успех и благоденствие, които ще доведат до повишаване на качеството ви на живот?

Честита Нова 2024 година!

Нека тя ви донесе много успех, късмет и вярва в себе си! Вяра, че заслужавате по-добър живот, по-добро семейство, по-добри приятели, по-добра работа и по-добра кариера! И това не значи, че старите са за изхвърляне и подмяна. Това значи, че вие ще промените гледната си точка и ще ги цените още повече. Ще са наистина важни за вас и вашето добруване!

Наздраве!

Маргарита Атанасова,

основател на школа за обучение „Неврографиката-разговор със себе си“,
сертифициран инструктор по Неврографика и естетически коуч към
Института за психология на творчеството „Павел Пискарьов“,
специалист за работа с деца, направление „НейроПедагогика“