Тайнствата на любовта

любов, тайнство, магичност

Какво е любовта?

Любовта е да дадеш втори шанс за седми път, Прасчо

Дали наистина е така и има ли смисъл за нас самите? Рисувайки, достигнах до осъзнаването за многообразните проявления на любовта. В отношенията си с другите влизаме в роли. Разкриваме себе си в различна светлина. Даваме доверие на кредит. Друг път сме безкомпромисни и затръшваме вратата помежду ни със силен трясък. С едни партньори бързо и лесно научаваме уроците си. Или затвърждаваме наученото. И те тихичко си отиват от живота ни. А с други са необходими доста усилия, много воля, търпение, преглъщане и порастване. Затова и любовта ни е различна.

Има страстната и бурна любов

Любов, която ни изстрелва във висините или пък пропадаме в бездната. Качваме се на скоростното влакче на силните и ярки емоции. Случването е много бързо. Тази любов изгаря егото ни, променя личността ни. След нея не сме същите. Пораснали сме. Променили сме се неусетно. Доста често след такава любов се чувстваме опустошени, изпразнени, без смисъл и посока. Но намерим ли сили да се изправим, да погледнем на случващото се от един друг ъгъл, разбираме колко много значение е имала тази среща за нас. Да, много ни е взела, но и много ни е дала. Много осъзнавания, много спомени, много поводи да се радваме на живота, да дишаме с пълни гърди. За много кратко време сме живели пълноценно и наситено. Тази любов е като лятна буря, помитаща всичко по пътя си и мимолетно променяща живота ни до неузнаваемост. След нея никога не е същото.

Но има и тиха, спокойна любов

Тя ни дава подкрепа, съчувствие, емпатия, здравословно за нас количество загриженост и внимание. Любов, която ни поддържа, на която се отдаваме дълбоко, без да забравяме, че ние също сме важни. Спокойно и търпеливо оставаме Вселената да намества случващото се. Не налагаме егото си. Проявяваме търпението всичко да върви бавно и постепенно. Даваме на другия нужното му време и пространство. И така лека полека двамата позволяваме на любовта ни да мине през всички етапи на растеж и развитие. Такава любов е блажено време да творим, да създаваме красота в живота си. Тя е като пролетта, която влива сила на дръвчетата, раздвижва жизнените им сокове. И лека полека, те се сдобиват с прелестна благоуханна премяна.

Всяка любов има своя смисъл и своето време

Всяка получаваме като дар от живота, за който да се грижим отговорно и с много внимание. И оглеждайки се в другия, да видим как тази връзка ще ни обогати. Какво да подобрим и шлифоваме в себе си. Но също така да проявим емпатия към партньора и към усилията, които полага. Да подпомогнем осъзнаванията му, подкрепяйки го в трудните му моменти. Той също иска да порасне, да се промени и напасне към изискванията, налагани от новите отношения. От границите, които всеки от нас поставя в тази връзка.

За границите

Развитието на връзката зависи от споделените усилия на двамата. Точно така. Да определим нашите граници означава да поемем отговорността да се чувстваме щастливи в тези партньорски отношения. И така помагаме да се реализира потенциала на връзката. Но също така трябва да дадем на другия възможността да свърши неговите си задачи и да вложи своята енергия във връзката, с комфортното за него темпо. И да не пришпорваме и прибързваме. Да не тропаме нервно с крак. Да не натискаме нещата да се случват както и когато ние искаме. Да не правим непрекъснати опити да пробием границите на другия. Защото това не е здравословно нито за хармоничното и балансирано развитие на връзката, нито за нас самите като личности.

Природата не търпи дисбаланс

И винаги намира начин да изкриви огледалния образ между двамата, за да компенсира липсата на разбирателство и единомислие. А изкривените неща тежат силно. Теглят надолу. Чувстваме се хронично неудовлетворени, не сме себе си. Всеки започва егоистично да гледа на партньорството и да търси само ползи и дивиденти, без да полага усилия и да влага лична енергия. А връзката между двама е живо същество, подхранвана от енергията на двамата. И каквато енергия внася всеки от нас в нея, колкото щастлив или неудовлетворен се чувства от партньорството, такава ще бъде и връзката – щастлива, хармонична или точно обратното – ще я възприемаме като бреме, ненужна отговорност и безсмислени усилия.

Основаната задача на партньорите

е да бъдат себе си и да се приемат взаимно такива каквито са. Без маски, без грим. Колко време можем да бъдем несебе си – месец, два, година? Не много повярвайте ми. В един момент всичко се разкрива и лъсва като калайдисан тиган на месечина. И ако сме себе си и с този партньор не ни се получи, тогава Вселената ще промени така живота ни, че да ни даде шанс с друг човек да постигнем стремежите на душата си.

Ще срещнем някой,

който да ни обича и на който да дарим любовта си безрезервно. Ще даваме и ще взимаме с пълни шепи и усмивката ще грее на лицата ни. Ще споделяме и ще се смеем заедно. Защото всеки от нас заслужава своята приказка. При някои идва рано, при други – на по-късен етап. Ние трябва да сме готови да я разпознаем, да сме готови да я приемем с отворено сърце, да й се отдадем изцяло. Да сме осъзнати и да позволим да ни се случи. И тогава изобилието в живота ни идва неусетно. Защото енергията на двамата се е увеличила, подхранена от благополучното партньорство. Дишаме спокойно, наслаждаваме се на споделения живот. Изпълнени сме с радост, вълнуваме се от дребните, уж незначителни неща. Но точно те правят живота красив и шарен, точно заради тях си струва да се живее.

Затова моят отговор на въпроса е –

Да, аз ще дам за седми път втори шанс на любовта

Защото в мен все още дреме нещо, което привлича точно този партньор в живота ми. И това нещо иска да се прояви, иска да живее и да се развива. Понякога то е, да се науча на още малко търпение живота да нашамани нещата около мен. Или пък на толерантност и приемане, че другите са различни и едва ли имат моята жажда за живот, жажда да опитам всичко, което ме предизвиква и ме изкарва извън зоната ми на комфорт. Защото си струва да се живее точно така – шарено и смислено. Понякога горе, понякога долу. Понякога сам с книга, друг път пътешествайки с приятели. Когато както дойде. Приемам предизвикателствата, които ми поднася животът и им се наслаждавам.

 

С дълбока признателност към всички партньори, мъже и жени, които бяха и са в моя живот. Те ми помогнаха и ми помагат да получавам прозрения за себе си, за същността на връзките и важността на споделеността. Да се науча да се изправям и да продължавам напред.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.